Ваксини

Имунизационен календар

Задължителни ваксинации включени в Имунизационния календар на Република България за 2020 г.

http://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/imunizacii/

Имунизации:

Ваксина срещу туберкулоза – новородени, 7-10м. възраст след проба Манту

Ваксина срещу хепатит В – новородени, 1м., 6м. – когато не се прилага VI-валентна ваксина (Hexacima)

Шествалентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенца, хепатит В (DTaP, Polio, Hib, HBV) – 2м., 3м., 4м.

Пневмококова ваксина – 2м., 3м., 4м. (при деца родени след 31.12.2019 – само 2м. и 4м.)

Тривалентна ваксина срещу морбили, рубеола и паротит (MМR) – 13м.

Реимунизации:

Пневмококова ваксина – 12м.

Петвалентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенца (DTaP, Polio, Hib) – 16м.

Четиривалентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит (DTaP, Polio) – 6г. възраст

Проба Манту ± БЦЖ – 7г.

Тривалентна ваксина срещу морбили, рубеола и паротит (MМR) – 12г.

Дифтерия, тетанус, коклюш (TDaP) – 12г.

ТД (TD) – 17г., 25г.+

Препоръчителни ваксини

Ваксини, които не са задължителни и не са включени в Имунизационния календар на РБ

1. Ваксина срещу хепатит А

Хепатит А е човешко фекално замърсяване с фекално-орален път на предаване на инфекцията.

http://gamapserver.who.int/mapLibrary/Files/Maps/Global_HepA_ITHRiskMap.png?ua=1

Съществува ваксина за деца и възрастни. Ваксината за деца може да бъде поставена след възраст 1г. като се поставят две апликации през най-малко 6 месеца в бедрения мускул. Прилага се до 15г. възраст. След тази възраст се поставя ваксината за възрастни.

2. Ваксина срещу хепатит В

Хепатит В е инфекция, която се предава по полов път, от майката на плода и при преминаване на чужда биологична течност зад кожата и лигавиците.

http://whohbsagdashboard.com/#global-strategies

 В Република България е въведена задължителна имунизация срещу хепатит В от 1992г. чрез включването й в имунизационния календар.
Всички родени преди 1992г. може да бъдат имунизирани чрез приложение на три апликации по схема 0-1-6, чрез реваксинация един месец след първото приложение и още 5 месеца след първата реваксинация.
Съществуват и комбинирани ваксини срещу хепатит А и В.

3. Ваксина срещу грип

Грипът е остро респираторно инфекциозно заболяване с характерна сезонна заболяемост и пандемичен потенциал. Причинява се основно от грипни вируси А и В.
Днес съществуват четиривалентни ваксини – всяка съдържаща по два щама грипен вирус тип А и два щама грипен вирус тип В, определени на базата на циркулацията на вирусите в популацията през предходния сезон. Може да се поставят след 6-месечна възраст. Когато се поставят за първи път при дете под 8г. възраст е желателно поставянето на бустерна доза един месец след първата апликация. Поставя се актуална ваксина преди всеки зимен сезон, особено при рискови групи пациенти.

4. Ваксина срещу коремен тиф

Коремният тиф е заболяване, което се предава по фекално-орален път от човек на човек - болен или заразоносител е източника на инфекция. Заболяването е ендемично за Индия, Южна Америка, Филипините и Карибите.
Ваксината срещу коремен тиф е полизахаридна. Може да бъде поставена при възрастни и деца над 2 годишна възраст, особено при пътуване в страни с регистрирана повишена заболяемост.

https://ncipd.org/images/UserFiles/File/Epidemiologia/Vaccinations%20za%20chujbina.pdf или

https://ncipd.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=303:imm&lang=bg

5. Ваксина срещу бяс

Бясът е остро заболяване с бавна прогресия и лоша прогноза след поява на клинични симптоми. Предава чрез слюнката, най-често при ухапване от заразени животни. Дивите и някои домашни животни представляват резервоар за инфекцията. Вирусът е разпространен в целия свят, но в някои страни е регистриран повишен риск от заболяемост.

https://www.who.int/ith/rabies2018.png?ua=1

Противобясна инактивирана ваксина може да бъде поставена като преекспозиционна и постекспозиционна профилактика по схема. При необходимост потърсете специализирана медицинска помощ.

6. Ваксина срещу жълта треска

Ваксината срещу жълта треска е жива и може да бъде поставяна на възрастни и деца на 9 месечна възраст. Реваксинация се прави при необходимост през интервал от 10 години. Има страни изискващи сертификат за поставена ваксина срещу жълта треска.

https://ncipd.org/images/UserFiles/File/Epidemiologia/Vaccinations%20za%20chujbina.pdf или

https://ncipd.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=303:imm&lang=bg

7. Ваксина срещу Tdap

Срещу тетанус, дифтерия и коклюш е необходимо поставяне на бустерни дози след задължителните по имунизационен календар ваксини. Това се дължи на отслабване защитата на имунната система в рамките на години след имунизация/реимунизация.

8. Ваксина срещу Neisseria meningitides (менингококи).

Менингококите могат да предизвикат остро заболяване, засягащо целия организъм (сепсис) с бърза прогресия и фатален изход, както и тежко протичащи гнойни менингити без системно засягане.

http://gamapserver.who.int/mapLibrary/Files/Maps/Global_MeningitisRisk_ITHRiskMap.png?ua=1

Съществуват ваксини срещу серогрупи A, C, Y, W135, както и срещу серогрупа В. Те могат да бъдат поставени по схема след 2 месечна възраст.

9. Ваксина срещу Streptococcus pneumoniae (пневмококи)

Пневмококите могат да предизвикват както заболявания засягащи белите дробове (пневмонии) и средно ухо (гнойни отити), също така и невроинфекции засягайки мозъка и неговите обвивки, водещи до развитие на гнойни менингити и менингоенцефалити.
След 2010г. в имунизационния календар на РБ е включена ваксина срещу пневмококи. На възрастни пациенти, които не са имунизирани също могат да се поставят - две дози през минимум 2 месеца.

10. Ваксина срещу ротавируси

Ротавирусната инфекция се предава от човек на човек по фекално-орален път. Значително малък брой вируси за достатъчни за да предизвикат заболяване у възприемчиви индивиди, особено при деца под 5г. възраст. Имунитетът след преболедуване обичайно не е достатъчен за предпазване от повторно заразяване/заболяване.

https://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/detail/immunization-coverage

Съществуват орални ваксини срещу ротавирусна инфекция. Препоръчва се поставянето им след 6-седмична възраст с цел предпазване още в кърмаческия период.

11. Ваксина срещу хемофилус инфлуенца тип В

Хемофилус инфлуенца тип В може да предизвика менингит, целулит, артрит, епиглотит и др.
Поради това след 2010г. е включен в състава на петвалентната ваксина в имунизационния календар на РБ. Поставя се на кърмачета над 2м. възраст, но може да се постави и на възрастни индивиди.

12. Ваксина срещу човешки папиломен вирус

Някои типове човешки папиломен вирус притежават онкогенен потенциал. Може да засегнат както аногениталната област водейки до образуване на премалигнени лезии, също така и фарингс, ларингс и др.

https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/human-papillomavirus-(hpv)-and-cervical-cancer

Съществуват рекомбинантни ваксини срещу някои типове човешки папиломен вирус. За адекватна защита от заразяване е уместно прилагането на ваксина преди началото на полово активен живот. Съгласно препоръките това се осъществява след 9-годишна възраст по схема. Може да се имунизират и индивиди, водещи активен полов живот.

13. Ваксина срещу варицела

Варицелата е остро инфекциозно заболяване, което се предава по въздушно-капков път с висок контагиозен индекс. Тежките форми на протичане налагащи лечение се срещат предимно при пациенти с вроден/придобит имунен дефицит. Изходът от заболяването в такива случаи може да бъде фатален, особено при липса на адекватно лечение. Варицелата е заболяване, което също така може да отключи подлежащи състояния или да обостри/реактивира хронични заболявания.

http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0008/386684/vaccination-report-eng.pdf

В България има регистрирана ваксина срещу варицела, но тя е в графа препоръчителни ваксини. Може да се поставя на деца след 1-годишна възраст и при възрастни пациенти, които не са се срещали с вируса. Правят се две апликации през най-малко 2 месеца.