Рамка за консенсуси по инфекциозни болести

І. Честота, географско разпределение и социална значимост за България.

ІІ. Определение. Класификация.

ІІІ. Клинични форми:

• По тежест – леки, средно-тежки, тежки и фулминантни;

• По протичане - остри, протрахирани

ІV. Усложнения на основното заболяване.

V. Лабораторни изследвания:

• Задължителен лабораторен минимум;

• Допълнителни лабораторни изследвания за доуточняване на тежестта и прогноза по отношение риск и протичане;

• Микробиологични / вирусологични/ изследвания за потвърждаване на диагнозата;

• Допълнителни иструментални диагностични методи / ехография, фиброгастроскопия, КАТ и MRI изследване и др./.

• Високоспециализирани лабораторни изследвания в подкрепа или изключване на диагнозата, необходими за лечението и прогнозата / PCR ; хибридизация и blot изследвания и др./.

V. Приципи на лечение:

• Етиологично:

• необходимост от антимикробно лечение – клинико-лабораторни критерии;

• продължителност;

• антимикробни средства – средство на избор от първи ред и алтернативни препарати;

• комбинирана терапия;

• болни, които не подлежат на етиологично лечение;

• Патогенетично;

• показания за провеждане - конкретни клинико-лабораторни критерии

• продължителност;

• оптимална терапевтична схема

• Симптоматично.

VІ. Лечение на усложненията в хода на основното инфекциозно заболяване

VІІ. Проследяване:

• Необходимост от контролни прегледи – конкретизирани на 1 –ви КП и 2-ри КП по време; мотиви за провеждане на 2-ри КП;

• Риск от хронифициране:

• необходимост от допълнително изследване;

• необходимост от консултация от друг специалист;

• започване на терапия / антимикробна и противовирусна / преди хронифициране на заболяването;

VІІІ. Профилактика:

• Кои пациенти подлежат на профилактика

• Кои пациенти не подлежат на профилактика Провеждане.